Златото на региона на запад от София са неговите хора, природа, култура и археологическо богатство

Според експерти, представители на властите и бизнеса това е устойчивият и успешен път за неговото развитие.

Регионът на запад от София разполага с необходимия ресурс за социално-икономически напредък, но е нужна целенасочена работа и обединяване на усилията между отделните участници в процеса. До този извод стигнаха представители на местната власт, министерства, бизнеса и неправителствени организации, които се включиха в конференцията „Модели за устойчиво развитие на региона на запад от София“.


На събитието, организирано от фондация „Добрият пример“, с подкрепата на Община Божурище, бяха обсъдени предизвикателствата, положителните практики и възможностите за постигане на напредък и икономическа, социална и екологична устойчивост. Беше изтъкнато, че в продължаващата нестабилна политическа обстановка в България общините са важен остров на стабилност и устойчивост.

Конференцията започна тематично с музикално изпълнение на Дияна Василева от Мистерията на българските гласове. В официалното откриване председателят на фондация „Добрият пример“ Десислава Василева припомни, че преди пет месеца в Божурище се проведе референдум, на който 97% гласуваха против проучванията за златодобив“. „С тази конференция искаме да обсъдим и очертаем възможностите пред региона на Запад от София, който е един от най-добре развитите“, заяви тя.

Златото на региона на запад от София са неговите хора, природа, култура и археологическо богатство

„Вярвам, че когато силата на една общност бъде изразена по толкова категоричен начин, както ние в Божурище го направихме преди няколко месеца, тя трябва да се превърне в постоянна енергия. Енергия, която да доведе до публичното поставяне на въпроси, до търсене на отговори, решения, до създаването на среда, в която гражданите заедно с местната власт, неправителствения сектор, държавните институции са в постоянен контакт и обмен на идеи и проекти, за по-доброто развитие.“, добави тя.

В своето изказване президента Росен Плевнелиев (2012-2017), ключов лектор на конференцията, насърчи общините да са проактивни. Според него те трябва да следят тенденциите и социално-икономическите прогнози, за да могат винаги да са крачка напред и да привличат инвестиции. В темата „Европа на регионите и регионът на запад от София" Плевнелиев направи много съпоставки с провинции в Германия.

„Назад ще видим грешките, но е необходимо да се стегнем и да си напишем домашното. Важно е да работим за доброто си име“, добави той.

Конференцията включи четири панела, в които бяха обсъдени важни теми за региона на запад от София.

Златото на региона на запад от София са неговите хора, природа, култура и археологическо богатство

Първият панел: „Говори местната власт – визия, модели и перспективи за развитие“ бе модериран от журналиста Михаил Дюзев. В него старши икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов посочи данни, според които общият размер на добавената стойност в общините на запад от София доближава 1.4 млрд. през 2022 г. Те показват, че Божурище се отличава по икономическо развитие не само в региона, но се нарежда и в топ 10 на страната.

Кметът на Община Божурище Георги Димов и заместник-кметът на Община Сливница Радостин Ялъмов представиха виждането си за взаимодействието с държавата в момент на нестабилна политическа обстановка. Думите им влязоха в контекста на търсенето на баланс между стремежа да се защитава интересът на гражданите и желанието да се привличат инвестиции.

Вторият панел бе посветен на темата: „Околна среда, инфраструктура, свързаност и качество на живот“. В панела, модериран от журналиста Добрина Чешмеджиева, председателят на Камарата на строителите Илиян Терзиев, кметът на район Връбница Румен Костадинов, кметът на район Люлин Георги Тодоров и бившият министър на околната среда и водите Борислав Сандов говориха за важността от планиране и визия в годините на променящ се климат. Участниците засегнаха природните дадености на региона и настъпващите промени, като призоваха отделните страни в процеса заедно да търсят най-добрите перспективи за развитие и свързване между столицата и населените места в региона. Двамата районни кметове обясниха какви инфраструктурни проекти предстоят, за да може да се улесни движението и да се решат настоящите проблеми в краткосрочен план.

Златото на региона на запад от София са неговите хора, природа, култура и археологическо богатство

Стана ясно, че така важната връзка на метрото с икономическа зона Божурище е на финала на своето проектиране и се очаква да бъде завършена през 2028 г., като след това, върху нея ще бъде изградено и продължението на булевард „Царица Йоана“, което ще даде алтернативен път до икономическата зона и до Божурище. За последния участък на булевард „Ломско шосе“, проектантите срещат затруднения с проектирането му поради проблеми със собствеността и процедурите за отчуждаване на имотите, които трябва да бъдат завършени.

В панела: „Зелена енергия, енергийна ефективност, недвижими имоти и земеделие“ бяха дискутирани въпроси, свързани с търсене на устойчиви решения, в който модераторът Роселина Петкова имаше за събеседници управителя на Електрохолд ИПС Милен Христов, строителния предприемач Георги Димитров, изпълнителния директор на Геатерм Радой Джамалов и представители на Министерството на земеделието и храните, в лицето на Аделина Стоянова и Мария Христова. По един от важните за хората въпроси беше посочено, че земеделските земи, които в региона са сравнително ограничени, са защитени и на тях няма как да се изграждат системи от фотоволтаици. Държавата иска да се намери баланс между зелената енергия и земеделието и успоредно с това работи с програми, подпомагащи млади и малки стопанства. Димитров наблегна върху притесненията за презастрояване, като каза, че общините в този регион са много далеч от такъв проблем и по-скоро трябва да се търсят инвеститори.

Златото на региона на запад от София са неговите хора, природа, култура и археологическо богатство

„Златото на региона – природа, туризъм и културно-историческо наследство“ бе темата на четвъртия панел на конференцията. В него експерти и представители на институции, свързани с биоразнообразието, туризма, неправителствения сектор, местната власт, модерирани от историка и природолюбител, Асен Асенов, очертаха картината на региона като природни, исторически, археологически и културни даденост. Ключовото послание бе, че истинското злато на запад от София е в неговите природни, исторически и културни дадености, които чакат да бъдат показани. Директорът на Общинско предприятие „Туризъм“, Столична община Антон Пенев даде конкретни насоки и съвети за стъпки, които да бъдат предприети, за да се развие туризмът в региона. Десислава Михалкова – държавен експерт в дирекция „Туристическа политика“ на Министерството на туризма, Александър Ненов – зам.-кмет на Община Костинброд, доц. д-р Йордан Кошев – експерт от Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, Веселин Денев от сдружение „Заедно за чиста природа“ и експертът по туризма и веломаршрутите Филип Златев бяха единодушни, че туризмът трябва да има ключово място в стратегията за местните общини. Според специалистите фокусът трябва да падне върху привличането на туристи основно от София, като за целта трябва да се създадат необходимите условия. Кметът на Божурище Георги Димов даде пример, че вече се работи в тази посока и че от следващата година ще има служител, който ще отговаря за само за сектор „Туризъм“.

В края на конференцията организаторът Десислава Василева благодари на участниците за конструктивния разговор и изтъкна, че това е една начална стъпка от един по-дълъг път, който има за цел да се съхрани енергията на хората, да се намерят онези работещи проекти и решения, които да развият региона на запад от София устойчиво, да запазят чистота на неговата природа, води и въздух и да го превърнат в едно наистина прекрасно място за живот, житейска и професионална реализация за хиляди хора.

Вижте още:

Leaders of Influence Awards 2024 са най-новото предизвикателство към бизнеса и лидерите на мнение у нас.Кандидатстването за Годишните награди започна, а официалната церемония по награждаване на призьорите във второто издание на...